сряда, 27 април 2011 г.


Пролетта започва да напомня за себе си.
И душата ми, спала дълго под топлия юрган на летаргията, долавя мирисът на цветовете, украсили мнимо-мъртвите клони.
И Тя се събужда.
Протяга се мързеливо в тялото ми, размърдва го леко и търси в шарените чаршафи своето Лято. Сгушва се още сънена в топлите му прегръдки и търси Слънцето от своите зеници, отразено в Неговите.
И ласките му.
О, ласките!
Горещи.
Жадувани.
Оставени да бъдат покрити с тъмното було на нощта...
там зад оня прозорец с трите луни.
Но само до зазоряване...
Когато светлината започва плахо да пълзи по шарените чаршафи и с нежни целувки отново да пробужда сладострастията в двете тела.

А новото утро е още по-хубаво, по-изпълващо.
Все по-пролетно!