вторник, 27 септември 2011 г.


Ти си хармонията в живота ми.
Ти си туптящото сърце в гърдите ми.
Ти си дъгата в очите ми.
Ти ме правиш красива в овехтелите и прашни дрипи на ежедневието.
Ти обладаваш всяко от сетивата ми 
само с една мисъл.
Ти потъваш дълбоко в мен без да бързаш да си тръгваш.
Ти ме притежаваш.
Моят храм.
Моята религия.
Богът ми си ти.

Ти си моето достатъчно
в един недостатъчен свят!  

четвъртък, 22 септември 2011 г.



Вечерта спуска своя тъмен плащ.
И всичко притихва.
Само песента на щурците оглася нощната тишина.
Залезът отдавна е скрил своите алени багри в очите ми.
И като тлееща жарава чака съчките, за да разгори огъня вътре в мен.
Това е времето, в което Душата ми се събужда, 
жадна да отпие от спокойствието на ноща.
Събужда се от рутината на забързаното ежедневие 
и напълно се отдава на своите мигове вдъхновение.

И като прероден феникс 
започва да твори своите вълшебства.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Никога не отлагай живота!


Из "Монахът, който продаде своето ферари", Робин Шарма

...”Най -важното  в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент...Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика...През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!.. Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща...По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота...
Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези, които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното...Няма абсолютни категории. Лицето на най-големия ти враг може да  е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек възприема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота...Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна вместо наполовина празна...Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения...Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят....Например знаете ли, че китайският йероглиф, означаващ „криза”, се състои от от два знака: единият означава „опасност”, а другият – „възможност”.
Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна – ако имаш смелост да я потърсиш...В живота няма грешки, има само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се  ражда сила. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина...Преди всичко трябва да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно, за да прогониш тревогата. Тогава ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще, ще започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си...
Нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността... Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си. Великият индийски философ Патанджали казва: „Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един нов прекрасен свят. Спящите в теб сили, способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек, отколкото някога си сънувал.”
Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш  да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили своето призвание и после са му посветили цялото си време и енергия. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите....
Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са  се затворили в зоната на собственото си удобство. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е редовно да излизаш отвъд тези граници.
 Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности...Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш неща, които винаги си искал. Поемането на пресметнат риск ще ти донесе огромни дивиденти. Открий каква е мисията ти на тази земя...Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо – и тайнство!”  
Качеството на мислите ни определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш...Ако искаш да живееш живота си пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща...Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш. Мислите са неща, материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят.
В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз!...Ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. „Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти!”
...Живеем в много объркан свят. В него преоблазава негативността и мнозина в нашето общество плават като кораби без кормило, а изморените им души търсят фар, за да не се разбият в скалистия бряг...Хората, които изучават другите, са мъдри, но онези, които изучават себе си, са просветлени....Като се стремиш да подобриш живота на другите, твоят собствен живот ще се издигне до най-високото си измерение...Древен принцип за просветлен живот: целта на живота е живот с цел.
Трябва да осъзнаеш, че най-благородното нещо, което можеш да направиш, е да даваш на другите. Мъдреците от Изтока наричат този процес „разчупване на оковите на аза”. Смисълът е да се отърсиш от съзнанието, че твоята личност е най-важна от всичко и да се насочиш към по-висока цел. Животът ти преминава в по-магическо измерение, когато започнеш да се стремиш да направиш света по-добър... Започни да живееш всеки ден така, сякаш е последен! Не се отричай от съдбата си! Защото онова, което е зад теб и онова, което е пред теб, не означава нищо в сравнение с онова, което е в теб!...Най-важното е да помниш, че щастието е пътуване, а не дестинация. Живей за днешния ден – никога няма да има друг такъв...Никога не отлагай живота!...”

сряда, 7 септември 2011 г.



Пращай ми любов, Любов!
Когато в най-тъмните ми нощи съм повехнала.
Когато търся пътя ми изгубен в нищото.
Когато в(ъв) душата ми се вихрят урагани,
помитащи до дъно същността ми.

Тогава твоята любов, Любов,
ми връща светлината озаряваща.
Тогава пътя си намирам неусетно.
Тогава и душата ми с лечебен цвят е украсена.

Пращай ми любов, Любов!
Прераждай ме от пепелта като онази птица,
която е с крила по-силни и готова пак за полет
в безоблачното тюркоазено небе.

Обичам твоята любов, Любов! 

понеделник, 5 септември 2011 г.

Happy BD, Freddie!



На днешния ден (05.09) през 1946г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба, се ражда Фарук Булсара или както всички го знаем Фреди Меркюри. В началото на 70- те заедно с Браян Мей , Роджър Тейлър и Джон Дийкън полагат началото на страница в историята на съвременната музика създавайки QUEEN.
Фреди Меркюри не е просто музикант. Той е автор и един от основните композитори на голяма част от хитовете на Queen ("Killer Queen", "Somebody to Love", "We Are the Champions" и т.н.), въпреки че самият той твърди, че едва-едва е четял ноти. Той е на пианото в повечето изпълнения на групата. Той е наелектризирал публиките по целия свят с един невъзможен глас, обхващащ три октави. Творчеството на Фреди Меркюри не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът „Made in Heaven“. Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици - един пореден трибут за твореца Фреди Меркюри.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФРЕДИ!