неделя, 12 август 2012 г.
Малките неща от живота
Веднъж ме попитаха:“ На какво си готов, за да успееш?”. В него момент, без дори за миг да се замислям, инстинктивно отговорих:“На всичко!”. Мина време и този същият човек отново ме попита: “На какво си готов, за да успееш?”. Тогава отговорих: “Готов съм да дам всичко от себе си в името на мечтите си, стига само да запазя себе си.” Мъжът пред мен ме прегърна и се разплака. Не успях да разбера какво в думите ми беше породило подобна реакция.
След малко той се отдръпна и ми каза:
“Има неща в живота, които не могат да бъдат обяснени. Има думи, които струват повече от всички богатства на Земята. Има хора, които означават повече от всички цели и амбиции. Има решения, които трябва да вземеш, за да се превърнеш в себе си. Бъди себе си.”
Тези толкова смислово несвързани думи прелетяха през главата ми, но аз все още не разбирах как моят отговор беше способен да събуди тъга в някого...
Искам да посветя тази статия на всички хора, които биха предпочели да отделят няколко минути, за да я прочетат.
Искам ти, точно ти, който четеш тези редове, преди да продължиш, искам да се замислиш какво в живота ти те прави истински щастлив.
Дали това е новата кола пред блока, дали това е новия мобилен телефон в джоба ти или може би има нещо друго. Дали това не е нещо, което не си казал на никого друг от страх да не изглеждаш глупаво. Замисли се колко приятели и познати имаш и колко от тях някога са ти казвали:“Обичам те! Липсваш ми.”. Сега ми кажи на колко от тях ти си го казвал и кога беше последния път, когато го направи. А кога изрече подобни думи на някого от семейството си? Да, аз не мога да те чуя, но не е и необходимо. Не е нужно да си до мен, за да чуя отговора ти. Аз го знам...
Не е ли странно, мой неизвестни приятелю, колко сложни могат да бъдат простите неща. Понякога е плашещо как малките неща в живота са всъщност толкова големи. Но сякаш ние с времето ги забравяме. Живеем във века на компютрите и модерните технологии, където думата“невъзможно” сякаш е зачеркната в тълковния речник. Днес трансплантацията на изкуствени сърца се е превърнала в ежедневие за лекарите. Чудя се дали един ден няма да бъдем изцяло заменени от собствените си изобретения и дали вече не е сторено. Може би така ще бъде по-добре от една страна. Нашите истински сърца и без друго вече не могат да обичат. Замислих се защо при гледката на една седемдесет годишна двойка очите ми се насълзяват и отговорът ме настигна секунди по-късно - защото любовта е изчезващ вид. Материализмът се е превърнал в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Забравили сме истинското предназначение на парите. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него .Не е важно колко големи и скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими до желаната от нас точка. Но сякаш това се е превърнало в спомен от миналото. Живеем в големи къщи, но не можем да прескочим до съседите си да се запознаем с тях.
Вече не се радваме на малките подаръци от сърце, а на скъпите лъскави предмети. Все по-рядко правим нещата, които искаме да правим, защото те не ни носят богатства. В името на успеха сме готови да потъпчем собственото си аз, като забравяме, че това е единственото нещо, което не може да ни бъде отнето. По-скоро бихме преспали с шефа си на работа за да получим желаната от нас позиция, пред това да се докажем във времето. И това ли е същността на съществуването ни? Да останем без капка чест, да потъпчем гордостта си, да убием всичко човешко в себе си и въпреки това да се приберем вкъщи и да научим децата си как да бъдат хора.
Всеки път, когато видя малко дете на улицата аз му се възхищавам. То си няма и представа какво го чака там навън, но то не се страхува. Толкова несъвършено и наивно, то повтаря грешките си отново и отново без да се отказва, докато не се научи. Отнема им години да проговорят, но те не спират да привличат вниманието ни с нечленоразделните си думички, които осмислят дните ни. И от другата страна сме ние, учителите, които всъщност трябва да се учим от децата си.
Разполагаме с ядрени оръжия способни да ни заличат завинаги, но всъщност не осъзнаваме, че притежаваме едно много по-силно оръжие- собствените ни думи. Няколко изречения могат да сринат изцяло някого и да го направят невидим. Точно тези думи могат да правят и чудеса. Способни са да ни накарат да се реем в небесата и да се чувстваме живи. Но това са прекалено малки неща, за да бъдат забелязани. По-лесно е да не го правим. Поне в това сме добри!
И въпреки това животът е прекрасен! Не заради несправедливостите в него, не заради несъвършенствата ни, а заради самите нас. Защото оставаме единствени по рода си в цялата вселена и имаме правото сами да решим каква ще бъде следващата ни крачка. Защото сутрин можем да се събудим с усмивка, благодарни, че ще се нахраним, а има хора, които не могат да кажат подобни думи.
Защото въпреки всичко, там навън, все още има някой останал, който цени малките неща.......
статията е написана от Ростислав Димитров
кореспондент на вестник “България”
събота, 21 април 2012 г.
“Петдесет скъпоценни камъка на разбирането, носещо радост”
1. Докато не се захванеш със себе си, каквото и да правиш, няма да сложиш край на болката и мъката.
2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.
3. Никоя книга не е свещена. Това са само думи, отпечатани върху хартия както във вестник. Свещена е живата книга на самия себе си.
4. Прякото възприятие, а не заимстваното знание те освобождава от авторитетите.
5. Прекланянето пред авторитети унищожава цялото разбиране.
6. Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.
7. Истината е тази, която те освобождава, а не твоите усилия да бъдеш свободен.
8. Обичта без привързаност винаги е действие, а не реакция.
9. Съществува една вечна реалност. Тя може да бъде открита само когато съзнанието е освободено от илюзии и замърсявания. Бъди бдителен към човек, който ти предлага удобства, защото в това се крие експлоатация. Той прави примка, в която ти си хванат като риба в мрежа.
10. Да вярваш не означава да си религиозен. Вярването е механизмът за самосъхранение на ума.
11. Яснотата няма нужда да избира.
12. Богът на посредственият ум е един посредствен Бог.
13. Изживяването е изразът на живота. В натрупването само на изживявания има болка. В разбирането даже на едно изживяване съществува блаженството на пълнотата.
14. Не мисли за себе си, а бъди осъзнат за мисълта, която те кара да мислиш за себе си.
15. Истинският морал е доброволно действие, а не задължителни действия, извършени под принудата на страха и алчността.
16. Надеждата разрушава яснотата и ти пречи да възприемеш това, което е.
17. Егото е следствие от възпрепятствани или незавършени докрай действия. То произтича от дейността на ума и следователно е илюзия и мит.
18. Страхът се ражда поради бягството от това, което е.
19. Умът хвърля сянка върху разбирането на вечното.
20. В разбирането на невежеството на ума има интелигентност.
21. Търси истината и ще познаеш лъжата. Разбирането разкрива истината, а не търсенето.
22. Съществува само живот. Не си ти този, който да се грижи за него.
23. Живей напълно, без защити и дилеми.. Тогава ще ти се разкрият неведоми дълбочини на живота!
24. Животът идва при този, който има буден, отстъпчив, уязвим и открит ум.
25. Интелигентността е тази, която въдворява ред, а не дисциплината.
26. “Идеалите” и “измите” не трансформират хората. Това, което предизвиква трансформацията, е свободата от игото на идеалите. Тази свобода е зрялост. Идеалът е само ум. Умът е незрялост.
27. Умът в медитация е непрестанно осъзнаване, непрекъснато приемане и ясно различаване.
28. Бъди бдителен към обясненията, тъй като това, което може да се обясни, не е истината.
29. Тишината е онова, което не престава, когато има общение чрез Лахири.
30. Свободата от познатото е прозрение в непознатото.
31. Ако започнеш да разбираш това, което си, без да се опитваш да го промениш, тогава това, което си, претърпява една радикална промяна.
32. Обичай живота, животът е.
33. Ласкателството и оскърблението са породени от невежеството. Приемей и двете учтиво.
34. Същността е вечността.
35. Всяко изживяване трябва да се усили, за да те изпразни от същото това изживяване.
36. Да се задоволиш с малко, не е духовност, но да си свободени и от малкото, и от многото, е.
37. Самото страдание освобождава човека от страдание.
38. В мига на съдбоносна уязвимост, в мига на силна несигурност се ражда светостта на висшата интелигентност, блаженството на свещената енергия, благословията на святата празнота, цялата всепроникваща пълнота.
39. В пламъка на любовта изгарят всички страхове.
40. Човекът е Бог, защото човекът е живот. Бъди свободен от объркаността на вероизповедания, обичаи, догми, доктрини, предрасъдъци и предубеждения. Мисли просто.
41. За човек, загубил допир с живота, мистицизмът и окултизмът са пътят към истината.
42. Смъртта не е нищо друго,освен един инцидент в непрестанно подновяващия се живот.
43. Има само движение на живота, а не фиксидея за прогрес.
44. Състраданието не е сянка на мисълта, а е светлина – нито твоя, нито моя.
45. Разделението между материалния живот и духовния живот е същността на светският живот.
46. Можем ли да обичаме дори тези, които ни мразят и се отнасят враждебно към нас? Опитай се да разбереш, защо те правят така? Тогава какъв ще бъде твоят отговор? Трябва ли да посрещнем омразата с омраза и яростта с ярост? Какъв ще бъде резултатът ако направим така? Не сме ли се проваляли в отговорите на подобни въпроси през много хилядолетия досега. Ако се провалим и сега, никога няма да имаме възможност да го направим и в бъдеще, защото може всички да бъдем унищожени в една ядрена холокоста!. Ще помогнат ли Крия Йогите на човечеството да се събуди за тази ситуация?
47. Животът е за да се живее спокойно, а не да бъдем претоварени и възбудени от ловката система от мисли, пропагандирана като религия или духовност.
48. Религията е събиране на енергия да видиш това, което е. Тя не е разпиляване на енергия, за да избягаш в това, което би трябвало да бъде.
49. Духовността не е да търсиш печалба или власт, а да усетиш екстаза и енергията вътре.
50. Животът е свободен. Песента на живота е песента на реките, течащи към открити морета. Скитайки, скитайки.
2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.
3. Никоя книга не е свещена. Това са само думи, отпечатани върху хартия както във вестник. Свещена е живата книга на самия себе си.
4. Прякото възприятие, а не заимстваното знание те освобождава от авторитетите.
5. Прекланянето пред авторитети унищожава цялото разбиране.
6. Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.
7. Истината е тази, която те освобождава, а не твоите усилия да бъдеш свободен.
8. Обичта без привързаност винаги е действие, а не реакция.
9. Съществува една вечна реалност. Тя може да бъде открита само когато съзнанието е освободено от илюзии и замърсявания. Бъди бдителен към човек, който ти предлага удобства, защото в това се крие експлоатация. Той прави примка, в която ти си хванат като риба в мрежа.
10. Да вярваш не означава да си религиозен. Вярването е механизмът за самосъхранение на ума.
11. Яснотата няма нужда да избира.
12. Богът на посредственият ум е един посредствен Бог.
13. Изживяването е изразът на живота. В натрупването само на изживявания има болка. В разбирането даже на едно изживяване съществува блаженството на пълнотата.
14. Не мисли за себе си, а бъди осъзнат за мисълта, която те кара да мислиш за себе си.
15. Истинският морал е доброволно действие, а не задължителни действия, извършени под принудата на страха и алчността.
16. Надеждата разрушава яснотата и ти пречи да възприемеш това, което е.
17. Егото е следствие от възпрепятствани или незавършени докрай действия. То произтича от дейността на ума и следователно е илюзия и мит.
18. Страхът се ражда поради бягството от това, което е.
19. Умът хвърля сянка върху разбирането на вечното.
20. В разбирането на невежеството на ума има интелигентност.
21. Търси истината и ще познаеш лъжата. Разбирането разкрива истината, а не търсенето.
22. Съществува само живот. Не си ти този, който да се грижи за него.
23. Живей напълно, без защити и дилеми.. Тогава ще ти се разкрият неведоми дълбочини на живота!
24. Животът идва при този, който има буден, отстъпчив, уязвим и открит ум.
25. Интелигентността е тази, която въдворява ред, а не дисциплината.
26. “Идеалите” и “измите” не трансформират хората. Това, което предизвиква трансформацията, е свободата от игото на идеалите. Тази свобода е зрялост. Идеалът е само ум. Умът е незрялост.
27. Умът в медитация е непрестанно осъзнаване, непрекъснато приемане и ясно различаване.
28. Бъди бдителен към обясненията, тъй като това, което може да се обясни, не е истината.
29. Тишината е онова, което не престава, когато има общение чрез Лахири.
30. Свободата от познатото е прозрение в непознатото.
31. Ако започнеш да разбираш това, което си, без да се опитваш да го промениш, тогава това, което си, претърпява една радикална промяна.
32. Обичай живота, животът е.
33. Ласкателството и оскърблението са породени от невежеството. Приемей и двете учтиво.
34. Същността е вечността.
35. Всяко изживяване трябва да се усили, за да те изпразни от същото това изживяване.
36. Да се задоволиш с малко, не е духовност, но да си свободени и от малкото, и от многото, е.
37. Самото страдание освобождава човека от страдание.
38. В мига на съдбоносна уязвимост, в мига на силна несигурност се ражда светостта на висшата интелигентност, блаженството на свещената енергия, благословията на святата празнота, цялата всепроникваща пълнота.
39. В пламъка на любовта изгарят всички страхове.
40. Човекът е Бог, защото човекът е живот. Бъди свободен от объркаността на вероизповедания, обичаи, догми, доктрини, предрасъдъци и предубеждения. Мисли просто.
41. За човек, загубил допир с живота, мистицизмът и окултизмът са пътят към истината.
42. Смъртта не е нищо друго,освен един инцидент в непрестанно подновяващия се живот.
43. Има само движение на живота, а не фиксидея за прогрес.
44. Състраданието не е сянка на мисълта, а е светлина – нито твоя, нито моя.
45. Разделението между материалния живот и духовния живот е същността на светският живот.
46. Можем ли да обичаме дори тези, които ни мразят и се отнасят враждебно към нас? Опитай се да разбереш, защо те правят така? Тогава какъв ще бъде твоят отговор? Трябва ли да посрещнем омразата с омраза и яростта с ярост? Какъв ще бъде резултатът ако направим така? Не сме ли се проваляли в отговорите на подобни въпроси през много хилядолетия досега. Ако се провалим и сега, никога няма да имаме възможност да го направим и в бъдеще, защото може всички да бъдем унищожени в една ядрена холокоста!. Ще помогнат ли Крия Йогите на човечеството да се събуди за тази ситуация?
47. Животът е за да се живее спокойно, а не да бъдем претоварени и възбудени от ловката система от мисли, пропагандирана като религия или духовност.
48. Религията е събиране на енергия да видиш това, което е. Тя не е разпиляване на енергия, за да избягаш в това, което би трябвало да бъде.
49. Духовността не е да търсиш печалба или власт, а да усетиш екстаза и енергията вътре.
50. Животът е свободен. Песента на живота е песента на реките, течащи към открити морета. Скитайки, скитайки.
Стихиите според китайския хороскоп
В китайския хороскоп има дванадесет животни и пет стихии. Всяка от стихиите има свой собствен цвят. Дървото е символ на зеления цвят, водата – на синия и черния, металът – на белия, земята – на охрата, огънят – на червения цвят.
Взависимост от годината, в която сте родени, сте подвластни и на различна стихия, тъй като китайският хороскоп следва шестдесетгодишен цикъл. В него се редуват стихиите за всяко животно от китайския зодиак.
Взависимост от годината, в която сте родени, сте подвластни и на различна стихия, тъй като китайският хороскоп следва шестдесетгодишен цикъл. В него се редуват стихиите за всяко животно от китайския зодиак.
Хората, които са подвластни на стихията на дървото, са добри, отзивчиви, мечтаят да се посветят на пътешествия и експедиции и ако нямат такава възможност, развиват фантазията си. Те са идеалисти, от тях се получават страхотни писатели. Хората, подвластни на тази стихия, лесно се разочароват от хората. Дървото е покровител на Изтока, сезонът му е пролет, планетата му е Юпитер.
Водната стихия дарява света с дипломати, които знаят как да са гъвкави и да извличат полза от всеки разговор. Те си поставят цели, които са трудно достижими, но винаги успяват да ги постигнат.
Водната стихия развива интуицията, такива хора са чувствителни към настроенията на околните, общителни са, чаровни са и доста умни. Водата е покровител на Севера, сезонът й е зимата, планетата й е Меркурий.
Металът дарява хората с вътрешна сила, но и със склонност към депресия. Такива хора могат да владеят масите, но не са в състояние да се справят със собствените си проблеми.
Това са хора, които имат нужда да са независими и смятат емоциите за проява на слабост. Металът е покровител на Запада, сезонът му е есента, а планетата му е Венера.
Стихията на земята зарежда хората с разум и търпение. Такива хора са дисциплинирани, но понякога се превръщат в истински педанти. Земята като стихия е покровител на центъра на посоките, тя се характеризира със смяната на сезоните, а планетата й е Марс.
Огънят дарява хората със страст, те нямат спокойствие и за минута, винаги търсят приключения. За тях е важно винаги да са победители. Огънят е покровител на Юга, сезонът му е лято, планетата му е Марс – като на земната стихия.
изт.: http://sanovnik.bg
изт.: http://sanovnik.bg
четвъртък, 19 април 2012 г.
Moola Mantra
„Мантрата е като да извикваш нечие име. Също както когато викаш някого и той като дойде ти можеш да почувстваш неговото присъствие, по същия начин, когато повтаряш мантра, висшата, божествена енергия се проявяван навсякъде около теб.“
Moola Mantra призовава аспекти на любовта и добротата на Вселената, възхвалява Светлината във всяко човешко същество и отдава почит на танца на мъжката и женската енергии.
Значение на мантрата
Ом
Ом има 100 различни значения. Казано е „в началото беше Словото и от словото се появи всичко друго и този първичен звук е ОМ”. Ако медитирате в тишина дълбоко в себе си можете да откриете този звук Ом. Цялото творение се е появило от звука Ом. Това е първичният звук, с който вибрира цялата вселена. Ом също означава да инвокиращ по-висша, по-фина енергия. Божественият звук има силата да сътворява, съхранява и разрушава, да дава движение на всичко, което съществува.
Сат чит ананда
Сат
Присъстващото навсякъде съществуване, което е без форма, без образ, вездесъщо, което, няма черти и качества, невидимия аспект на Космоса. Можем да кажем, че това е тялото на вселената, което е статично. Всичко, което има форма и може да се усети, е еволюирало от тази непроявена същност. Тя е толкова фина, че не може да се възприеме. Тя може да се види само, когато, вземе по груба, материална форма. Ние сме във Вселената и Вселената е във нас. Ние сме ефектът, а Вселената е причината и причината се проявява, като ефект.
Чит
Чистото съзнание на вселената, което е безгранично, вездесъщото проявление на вселената. От него е проявено всичко, което ние наричаме, Динамична енергия или сила. То може да приема различни форми. То е съзнанието, което се проявява като движение, като гравитация, магнетизъм и т.н. проявява се също като движението на тялото и като сила. Това е Висшия дух.
Ананда
Блаженство, любов, добронамереността на Вселената. Когато преживеете Висшата чиста форма на енергията на творението (Сат) и станете едно със съществуващото или преживеете аспекта на чисто съзнание (чит), ще навлезете в състояние на Божествено Блаженство (ананда). Това е първичната същност на Вселената и е най-великото, абсолютното състояние на екстаз, което можете да достигнете, когато се свържете с висшето Съзнание.
Парабрахма
Божественото в неговия абсолютен аспект; този, който е отвъд пространството и времето. Това е есенцията на вселената, която е с форма и без форма. Божествения творец.
Пурушотама
Има различни значения. Пуруша означава душа, а Утхама означава божествена, пурушотама – божествената душа. Означава също и божествената енергия на силата, която ни води от по-висшия свят. Пуруша означава също човек, а Пурушотама е енергията, която се е въплътила като Аватар (духовен водач, реализирана по рождение душа б.пр.), който да води човечеството и е във близка връзка с творението.
Параматма
Божествената вътрешна енергия, която съществува във всяко творение и всички същества, живи и неживи. Това е обитателят или Антарямин, който може да пребивава без форма или във всяка форма, която си пожелае. Това е силата, която може да дойде когато поискаш и където поискаш, за да те води и да ти помага.
Шри Бхагавати
Женският аспект, който се характеризира, като божествената интелигентност в действие, Силата (шакти). Свързва се и с аспект на творението наричан Майката Земя (Бежествената Майка).
Саметха
Заедно или общувайки със.
Шри Бхагавате
Мъжкия аспект на творението, който е неизменен и постоянен.
Намаха
Поздрав или поклон към вселената, която е Ом а също има качествата на Сат Чит Ананда, която е вездесъща, неизменна и променяща се едновременно, която е висшият божествен дух в човешка форма и без форма, която е обитател, който ни води и помага и в женска и в мъжка форма с висша интелигентност. Търся твоето присъствие и напътствия постоянно.
изт. на материала: http://yogakursove.info/moola-mantra/
Moola mantra
Om Sat-Chit-Ananda Parabrahma
Om Sat-Chit-Ananda Parabrahma
Purushothama Paramatma
Sri Bhagavathi Sametha
Sri Bhagavathe Namaha
Hari om tat sat
Hari om tat sat
Hari om tat sat
Hari om tat sat
Moola Mantra призовава аспекти на любовта и добротата на Вселената, възхвалява Светлината във всяко човешко същество и отдава почит на танца на мъжката и женската енергии.
Значение на мантрата
Ом
Ом има 100 различни значения. Казано е „в началото беше Словото и от словото се появи всичко друго и този първичен звук е ОМ”. Ако медитирате в тишина дълбоко в себе си можете да откриете този звук Ом. Цялото творение се е появило от звука Ом. Това е първичният звук, с който вибрира цялата вселена. Ом също означава да инвокиращ по-висша, по-фина енергия. Божественият звук има силата да сътворява, съхранява и разрушава, да дава движение на всичко, което съществува.
Сат чит ананда
Сат
Присъстващото навсякъде съществуване, което е без форма, без образ, вездесъщо, което, няма черти и качества, невидимия аспект на Космоса. Можем да кажем, че това е тялото на вселената, което е статично. Всичко, което има форма и може да се усети, е еволюирало от тази непроявена същност. Тя е толкова фина, че не може да се възприеме. Тя може да се види само, когато, вземе по груба, материална форма. Ние сме във Вселената и Вселената е във нас. Ние сме ефектът, а Вселената е причината и причината се проявява, като ефект.
Чит
Чистото съзнание на вселената, което е безгранично, вездесъщото проявление на вселената. От него е проявено всичко, което ние наричаме, Динамична енергия или сила. То може да приема различни форми. То е съзнанието, което се проявява като движение, като гравитация, магнетизъм и т.н. проявява се също като движението на тялото и като сила. Това е Висшия дух.
Ананда
Блаженство, любов, добронамереността на Вселената. Когато преживеете Висшата чиста форма на енергията на творението (Сат) и станете едно със съществуващото или преживеете аспекта на чисто съзнание (чит), ще навлезете в състояние на Божествено Блаженство (ананда). Това е първичната същност на Вселената и е най-великото, абсолютното състояние на екстаз, което можете да достигнете, когато се свържете с висшето Съзнание.
Парабрахма
Божественото в неговия абсолютен аспект; този, който е отвъд пространството и времето. Това е есенцията на вселената, която е с форма и без форма. Божествения творец.
Пурушотама
Има различни значения. Пуруша означава душа, а Утхама означава божествена, пурушотама – божествената душа. Означава също и божествената енергия на силата, която ни води от по-висшия свят. Пуруша означава също човек, а Пурушотама е енергията, която се е въплътила като Аватар (духовен водач, реализирана по рождение душа б.пр.), който да води човечеството и е във близка връзка с творението.
Параматма
Божествената вътрешна енергия, която съществува във всяко творение и всички същества, живи и неживи. Това е обитателят или Антарямин, който може да пребивава без форма или във всяка форма, която си пожелае. Това е силата, която може да дойде когато поискаш и където поискаш, за да те води и да ти помага.
Шри Бхагавати
Женският аспект, който се характеризира, като божествената интелигентност в действие, Силата (шакти). Свързва се и с аспект на творението наричан Майката Земя (Бежествената Майка).
Саметха
Заедно или общувайки със.
Шри Бхагавате
Мъжкия аспект на творението, който е неизменен и постоянен.
Намаха
Поздрав или поклон към вселената, която е Ом а също има качествата на Сат Чит Ананда, която е вездесъща, неизменна и променяща се едновременно, която е висшият божествен дух в човешка форма и без форма, която е обитател, който ни води и помага и в женска и в мъжка форма с висша интелигентност. Търся твоето присъствие и напътствия постоянно.
изт. на материала: http://yogakursove.info/moola-mantra/
събота, 21 януари 2012 г.
Що е то Дежа-вю...
Ежедневието ни е изпълнено с безброй странности. Всеки път като се сблъскаме със загадъчен феномен, който не можем да задоволим с логично обяснение, ние го отдаваме на паранормалното, простиращо се отвъд границите на нашите възприятия.
Изпитвали ли сте усещането, че вече сте преживели, чули или видели нещо; че можете да предвкусите изхода от ситуация, да предвидите реакция? Странно, необяснимо, познато, плашещо, но в същото време някак приятно – това явление носи названието Дежа-вю /вече видяно/. Всеки човек го е изпитвал хиляди пъти в едно или друго от проявленията му.
Друго обяснение гласи, че понякога погледът възприема нещо по-бързо, отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз, ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път.
Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.
Извън научните схващания Дежа-вю се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но не помним на сутринта.
Много хора твърдят, че в съзнанието на човека са заключени спомени за отминали животи и в точно определен момент човек отключва някои от тях, но за да се отключи този спомен пак моментната ситуация трябва до голяма степен да се доближава до тази от отминалия живот.
Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.
Deja vecu например е нещо „вече преживяно“. Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки детайл.
Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.
Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“ - вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.
Deja visite съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно.
Veja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“ – когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседникът ни в разговор, който водим.
Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu – още едно от проявленията на Дежа-вю.
По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположния феномен на Дежа-вю. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен или губите ориентация в даден район за момент и т. н.
Предположенията, търсещи обяснение на всички тези странности, за много и все повече учени, които се опитват да разгадаят подобни мистични явления – дали със сложни теории за функционирането на сетивните и мозъчни клетки и проявяването на нарушени функции в работата им, или с логично звучащи заключения. Естествено, никоя теория, колкото и правдоподобна да звучи, няма да успее да даде конкретно и изчерпателно обяснение за това кога, защо и как се случва Дежа-вю. Този феномен ще си остане обгърнат в тайнствен ореол, неконтролируем, по-силен от нас и управляващ сетивата ни. А това е само поредното доказателство колко много още имаме да учим, за да разгадаем човека, състоянията му и цялостната му мисия на тази земя.изт.: http://www.chudesa.net, http://mystics.eu/interesni-fakti/119-deja-vu-psihologia.html
Изпитвали ли сте усещането, че вече сте преживели, чули или видели нещо; че можете да предвкусите изхода от ситуация, да предвидите реакция? Странно, необяснимо, познато, плашещо, но в същото време някак приятно – това явление носи названието Дежа-вю /вече видяно/. Всеки човек го е изпитвал хиляди пъти в едно или друго от проявленията му.
Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен, са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа-вю е следствие химичен дисбаланс в мозъка. Според учените неврони в центъра за паметта на мозъка, наречен хипокампус, оформят ментална карта от нови места и преживявания, а след това ги запазват за бъдеща употреба на друго място. Когато две преживявания започнат да изглеждат еднакви, тези ментални карти се застъпват и почват да се замъгляват. По-принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие обаче попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа-вю. Случващото се с нас придобива „привкус“ на спомен и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук-нататък, ние след като вече сме го усетили. Дежа-вю се появява, когато се предизвикват възможностите, обяснява Сусуму Тонегава, професор по биология и невронауки в Технологичния институт в Масачузетс, САЩ. Всъщност става дума за временна повреда в способността на мозъка да сортира нова информация, нещо, наречено епизодична памет. Това е много важно за интелигентно животно като човека, за да знае какво става наоколо и да може да го възпроизведе по-късно, казва Тонегава.
Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.
Много хора твърдят, че в съзнанието на човека са заключени спомени за отминали животи и в точно определен момент човек отключва някои от тях, но за да се отключи този спомен пак моментната ситуация трябва до голяма степен да се доближава до тази от отминалия живот.
Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.
Deja vecu например е нещо „вече преживяно“. Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки детайл.
Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.
Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“ - вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.
Veja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“ – когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседникът ни в разговор, който водим.
Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu – още едно от проявленията на Дежа-вю.
По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположния феномен на Дежа-вю. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен или губите ориентация в даден район за момент и т. н.
Абонамент за:
Публикации (Atom)