Изпитвали ли сте усещането, че вече сте преживели, чули или видели нещо; че можете да предвкусите изхода от ситуация, да предвидите реакция? Странно, необяснимо, познато, плашещо, но в същото време някак приятно – това явление носи названието Дежа-вю /вече видяно/. Всеки човек го е изпитвал хиляди пъти в едно или друго от проявленията му.
Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен, са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа-вю е следствие химичен дисбаланс в мозъка. Според учените неврони в центъра за паметта на мозъка, наречен хипокампус, оформят ментална карта от нови места и преживявания, а след това ги запазват за бъдеща употреба на друго място. Когато две преживявания започнат да изглеждат еднакви, тези ментални карти се застъпват и почват да се замъгляват. По-принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие обаче попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа-вю. Случващото се с нас придобива „привкус“ на спомен и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук-нататък, ние след като вече сме го усетили. Дежа-вю се появява, когато се предизвикват възможностите, обяснява Сусуму Тонегава, професор по биология и невронауки в Технологичния институт в Масачузетс, САЩ. Всъщност става дума за временна повреда в способността на мозъка да сортира нова информация, нещо, наречено епизодична памет. Това е много важно за интелигентно животно като човека, за да знае какво става наоколо и да може да го възпроизведе по-късно, казва Тонегава.
Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.
Много хора твърдят, че в съзнанието на човека са заключени спомени за отминали животи и в точно определен момент човек отключва някои от тях, но за да се отключи този спомен пак моментната ситуация трябва до голяма степен да се доближава до тази от отминалия живот.
Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.
Deja vecu например е нещо „вече преживяно“. Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки детайл.
Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.
Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“ - вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.
Veja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“ – когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседникът ни в разговор, който водим.
Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu – още едно от проявленията на Дежа-вю.
По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположния феномен на Дежа-вю. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен или губите ориентация в даден район за момент и т. н.
