Дърветата навън са голи.
Съблекли есенната си премяна в очакване на белия пухкав шал, който Зимата ще им изплете.
Душата ми...
И тя е гола...,
когато се изправя пред теб.
Гола, но изпълнена с любов
и вибрираща в унисон със седемте цвята,събрали се в нея.
Отворих се като книга в скута ти
и оставих да прелистваш страниците ми.
Да ги докосваш нежно със силните си ръце.
Да ги галиш.
Да им носиш наслада с топлия си допир.
Да ги целуваш там, където поривът ти за ласки е неудържим.
Да затваряш кориците ми, когато се пренаситиш и умориш да прелистваш.
Да ме оставяш на рафта да се покривам с праха и паяжините на ежедневието,
а после отново да ме грабваш в преградките си...
Да разгръщаш страниците ми...
Пак...
И да четеш от историите написани вътре.
Или обладан от вдъхновение да вземаш молива творейки сладострастия върху празните ми бели листя...
...отредени само за теб.
NK
И аз плача...
Понякога.
Когато душата ми се пренасити от чувства.
Когато са прекалено обемни да се скрият в нея и се разлеят в тялото ми...
Тогава излизат сълзите.
Струйките им потичат, замъгляват погледа
и разтрисат тялото ми в риданията,
които ги придружават.
И аз плача...
Понякога.
Малкият храм в средата на гърдите ми гори нажежен от хилядите запалени вътре свешици.
И горещите му стени жигосват всяка тъкан, обграждаща го.
И болката се разлива по цялото ми тяло.
А те рукват като спасителни реки,
бързащи да потушат пожара и да измият останалото след огнените му езици.
И аз плача...
Понякога.
Когато съществото ми е изпълнено с радост
и гърлото ми остава безмълвно,
а думите се превръщат в малки капки,
носещи толкова дълбоки слова.
Не искам да крия!
И аз плача понякога,
защото душата ми се нуждае от пречистване,
за да се напълни след това с нови и свежи Цветя,
разтворили пъпките си под пъстроцветната Дъга...
...изпълваща ме.
NK
И се моля...от душа.
И обичам...от цялото си сърце.
И благодаря...за всичко на всеки.
И вярвам...във себе си и в Любовта.
И се надявам...до последно.
И падам,и ставам...периодично.
И пак продължавам...без умора.
Все напред...завинаги!
NK
Аз на себе си съм вярна.
И съм силна – не само на думи.
Красива съм – вътрешно
И скромна – понякога.
За щастие не съм властна до лудост.
И по природа не съм егоист
и никак не съм глупава – за съжаление.
А за „късогледството” да не говорим...
Богата съм на чувства всякакви,
само на лъжата защо не издържам?
Забравих! Не съм и злопаметна,
а с ревността отдавна съм скарана.
И съм щастлива, когато сутрин отворя очи
отново в зората родена –
да знам,че съм жива,
за да бъда това, което съм.
NK
