През декември 1897 година в редакцията на в. "Сън" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:
...и отговорът на Франсис П. Чърч:
♥ Да, Вирджиния, има дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.
Да, Вирджиния, има дядо Коледа! Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви! Колко ужасен би бил света ако нямаше дядо Коледа! Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.
Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.
Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има един воал, който покрива невидимия свят и които дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са зад нея. Реално ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.
Нямало дядо Коледа!
Слава Богу, той е жив и ще живее винаги. Дори след хиляда години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години, той ще продължава да носи радост на детското сърце.♥
И не само на него, ще добавя аз, която съм на 33 и продължавам да вярвам в дядо Коледа. Защото той е в очите ни, в чувствата и топлината, която даряваме, във вярата ни. Той е в сърцата ни. Мирно Рождество Христово, мили приятели, и по-щастлива Нова година!
И не забравяйте да оставите бисквитките и чашкат с мляко близо до елхата във Вълшебната нощ. Той ги обича! :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар