Как празнуват Рождество Христово по света? Рождество Христово или Коледа е християнски празник. Някой от символи на празника са: Палене на свещ всяка неделя, четири седмици преди Коледа, което символизира възраждането на светлината след зимното слънцестоене. 24ти Декември – Коледна литургия, която празнува раждането на Исус. Коледните ясли, които символизират раждането на Исус в Християнските домове. Коледното дърво, езически символ, който олицетворява живота. Бъдник – дървото, което слагаме в камината в Коледната нощ. Дядо Коледа – американска измислица, вдъхновена от християнския Св. Никола, който се посреща в Белгия, Холандия, Германия. Размяна на подаръци: луксозни за богатите и полезни за бедните.
През вековете Рождество от предимно религиозна церемония се превръща в семеен празник. Ето как в някой страни празнуват : Белгия Имат фестивал, специално посветен на децата, Свети Никола на 6ти Декември. Той слага на децата лакомства в обувките им. Улиците, къщите, дърветата, домовете са украсени и осветени. Посрещат Колдената нощ в домовете си и след полунощ си разменят подаръци. Тогава децата обикновено получават книга или дрехи.
Франция Тук Коледа е посветена на децата. Улиците и къщите се украсяват няколко седмици по-рано. Французите имат много Коледни обичаи: Коледни пазари, Коледни дръвчета, Коледна вечеря, Коледни подаръци, Коледна пуйка, Коледни ясли, истории, песни. Холандия Фестивал на Св.Никола – брадатият старец се придвижва с лодка, обграден от много помощници, който раздават подаръци на послушните деца. Германия В Германия Коледа продължава два дни. На 26ти Декември посещават приятели и роднини. Разменят си подаръци на 24ти в полунощ. На 6ти Декември имат фестивал на Св. Никола.
Великобритания Англичаните празнуват Коледа с ентусиазъм. Децата пеят коледни песни по улиците, имат специална Коледна вечеря, която завършва с Коледен пудинг. Дядо Коледа слага дребни подаръци и лакомства в чорапите на децата. Англичаните си пращат поздравителни картички, който са измислени от тях. Испания За испанците Дядо Коледа няма голямо значение, те си разменят подаръци на 6ти Януари. Празнуват Коледа със семействата си.
Португалия Коледаната нощ е голям празник. Португалците ходят на Коледна литургия в полунощ. Италия Италианците празнуват от 24ти до 26ти Декември със семействата си. Разменят си подаръци на 25ти. Скандинавките страни По време на Коледната вечеря, скандинавците отделят места на масата за починалите членове на семействата им. След като приключат с храната, четат Библията. Цялото семейство пее коледни песни и танцуват около коледното дърво.
САЩ Съботата, след Деня на Благодарността, Дядо Коледа идва да обяви началото на Коледния пазар. Американците обичат да празнуват Коледа и украсяват домовете си. Децата слагат чорапи на камината и на сутринта ги намират пълни с лакомства и дребни играчки.
Канада Къщите, магазините, улиците – всичко е украсено и осветено. Канадците имат в домовете си коледно дърво, коледни ясли, коледно покривало. След среднощната литургия прекарват нощта със семействата си. На коледната вечеря има пуйка, а в камината бъдник. Пращат поздравителни картички на роднини и приятели, които жевеят далече. Южна Америка В Перу организират коледни партита и коледния сезон там продължава цяла седмица. В Мексико се спазват коледни пости, които продължават до Бъдни вечер, а Коледата започва от 25ти Декември. В Гватемала са приели германските традиции от многото имигранти. Там имат коледно дръвче и децата получават подаръци.
Австралия Там Коледа е през лятото, така че австралийците празнуват на плажа. Менюто е студена пуйка и пудинг. Нова Зеландия Там са организират коледни паради и хората пеят коледни песни по парковете. Организират прочутото си “коледно барбекю”. Япония За японците Коледа има повече комерсиално значение. Това е повод децата да получат подаръци.
Китай Коледа се празнува в китайските градове. Тази традиция е донесена от християнските мисионери. За китайците, които отбелязват Коледа, това е религиозен празник.
През декември 1897 година в редакцията на в. "Сън" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:
...и отговорът на Франсис П. Чърч:
♥ Да, Вирджиния, има дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.
Да, Вирджиния, има дядо Коледа! Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви! Колко ужасен би бил света ако нямаше дядо Коледа! Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.
Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.
Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има един воал, който покрива невидимия свят и които дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са зад нея. Реално ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.
Нямало дядо Коледа!
Слава Богу, той е жив и ще живее винаги. Дори след хиляда години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години, той ще продължава да носи радост на детското сърце.♥
И не само на него, ще добавя аз, която съм на 33 и продължавам да вярвам в дядо Коледа. Защото той е в очите ни, в чувствата и топлината, която даряваме, във вярата ни. Той е в сърцата ни. Мирно Рождество Христово, мили приятели, и по-щастлива Нова година!
И не забравяйте да оставите бисквитките и чашкат с мляко близо до елхата във Вълшебната нощ. Той ги обича! :))
Свщмчк Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово – Игнажден) e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че “носи Бога в себе си, в душата си”. Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Игнажден е традиционен народен празник. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Вярва се, че от този ден започват новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца. На този ден се практикува обичаят полазване: по това какъв човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината – ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. В някои райони битува традиция първоначално да се уговарят кой да посети къщата, но в повечето случаи се смята, че ако отидеш в чужда къща на Игнажден не трябва да си “празни ръце”.
Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета. Честит Имен ден на: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.
Днес Българската Православна църква отбелязва деня на Света и праведна Анна.
Този празник е известен още като Зимна Св. Анна. Като майка на Богородица, тя се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Дълги години Света Анна не могла да зачене и роди дете. В продължение на 20 години тя и нейният съпруг неуморно се молели на Бога и накрая техните молитви били чути. Ангел Господен възвестил на праведния Йоаким, че ще станат родители на дъщеря, която единствена ще бъде най-благословена от всички жени по Земята. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна (Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост, благодат”).
Анна, Йоаким и Мария
По традиция иконата на Света Анна се окичва с цветя, а пред нея се поставят дарове.
В някои райони на страната на този ден се извършват гадателски практики, които са характерни за празника Игнажден. За разлика от него, на Зимна Св. Ана полазниците обикновено са деца - най-често малки момичета. Народът вярва, че малките деца са все още невинни души, които не са способни на лоши постъпки. Този празник се почита също от врачките и магьосниците. Те правят различни заклинания. Според народното поверие, за да е силна една магия, тя трябва да е направена на нивата. Много хора в миналото са вярвали, че в нощта срещу празника на Зимна Св. Ана магьосниците, чрез своите умения са сваляли луната. Пак според народното поверие те много по-трудно я връщали на предишното й място. За да се предпазят от зли магии хората на този ден са приготвяли катранени кръстове, чрез тях са гонили всички лоши духове. Имен ден имат хората, носещи името Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел,Яна. Това е вторият ден през годината, посветен на Света Анна.
Интересно свързано с празника: По стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (ст.стил 22 декември). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го "завъртат към пролет", а на св. Вартоломей (11 юни) - "го завъртат към зимата". На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Ритуали
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на живитните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазят.
Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и "издояват" луната, превърната в шарена крава.
Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор - пушекът гони злите демони надалеч.
Забрани
Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Гадания и предсказания
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата.
Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
На 5 октомври 2011г. светът се сбогува с един от най-успешните бизнесмени и впечатляващи личности на планетата, водеща фигура в компютърното производство, основател и бивш главен изпълнителен директор на „Apple” Inc. - Стив Джобс.
Не съм много на ти с технологиите, но съм впечатлена от живота на този човек. За мен той е поредното доказателство, че са важни не произхода и потеклото ти, нито дипломата на хартия, а това какво носиш в себе си, това което радва и кара сърцето ти да препуска стремглаво из безкрайните полета на собствения ти потенциал, това до колко можеш да използваш заложбите си, до колко вярваш в себе си, в принципите и идеалите си и смелостта да ги отстояваш въпреки всичко.
„Единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. В този живот няма причина да не следваш сърцето си. Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно"- казва основателят на „Apple”, оставяйки след себе си много прекрасни завещания, множество иновации и най-важното - мечтите си. И после как да не си му фен? Това, което съм успяла да събера тук е малко. Истината е, че за този енигматичен човек каквото и да прочета или чуя винаги ще е малко! Необятен и...вечен!
Стив Джобс е роден на 24 февруари 1955 г. в Сан Франциско, Калифорния - незаконнороден син на Абдула Джандали (сириец по произход) и американката Джоан Симпсън и още като бебе е осиновен от Пол Джобс и Клара Джобс-Акопян от Маунтаун Вю, Калифорния. Осиновителите му го кръщават Стив Пол, без дори да подозират, че синът им носи в себе си неподозирани заложби и ще сложи i пред името идните поколения.
През 1972 г. завършва гимназията „Хоумстед“, но колежа напуска още след първите шест месеца, ненамирайки смисъл в предоставеното обучение.
Още в гимназията, след часовете, посещава лекции на фирма-посредник на „Хюлет Пакард“ в Пало Алто. Там започва като летен работник. Там се и запознава със Стивън Возняк - инженер с талант да изобретява електронни джаджи.
Стихията на Джобс, обаче, не е правенето на електронни устройства, неговото желание е да се занимава с пордажба и маркетинг на готови продукти. Така той кани Возняк да създадат нещо заедно.
Съвместният им труд ражда компютъра „Apple I“, направен в спалнята на Стив, а след това прототипът му е изготвен в гаража.
Apple I
Доказателство за качеството на първия им продукт, пласиран през 1976г. за 666 долара, е печалбата им от него, която възлиза на 774 000 долара.
Веднага със започването на продажбите на техния продукт Джобс и Возняк виждат перспектива в това начинание и през 1976 г. правят съдбоносната стъпка. Към стартовия капитал от 1300 долара (от продажбата на най-ценните си вещи - микробус „Фолксваген“ на Джобс и калкулатор „Хюлет Пакард“ на Возняк) прибавят кредит от местен електронен инженер и основават компания, която да се занимава с разработване и продажба на персонални компютри.
Решават компанията да носи името “Apple” в памет на щастливото лято, което Джобс прекарва като работник в Орегон. Има и друга версия. Когато са мислили име, Стив Джобс казал, че ако никой не му предложи хубаво име, ще кръсти компанията просто ябълка, каквато държал в ръката си в момента. Ябълката е също така и любимият плод на Стив Джобс.
През 1977 двамата проектират следващата си цел — „Apple II“ - компактен и с прост дизайн, като предшественика си, но поддържа цветен дисплей. Джобс насърчава програмистите да правят програми за тази платформа и по този начин се изгражда библиотека от над 16 000 програми, създадени специално за новия продукт. „Apple II“ прибира печалби от 139 000 000 долара за три години.
Apple II
Седем години след създаването си „Apple“ се установява като силна компания с високи приходи и растеж от 150% на година. По това време IBM, най-голямата компютърна компания на пазара, се намесва в производството и продажбите на персонални компютри и измества “Apple”, представяйки своя модел, наречен „PC“. Също така тяхната операционна система става стандарт в компютърната индустрия.
Джобс смята, че за да победи IBM, трябва неговите продукти да са съвместими с техните, затова той се нуждае от нови компютри.
През 1981 г. Джобс представя „Apple III“ - за жалост първите произведени 14 000 бройки трябвало да бъдат спрени заради лош дизайн и производствени грешки.
През 1983г. представя следващия си компютър наречен „Lisa“ - първият компютър, управляван с мишка, но не придобил популярност заради огромната си цена от 10 000 долара.
Lisa & Macintosh
Въпреки това „Apple“ не се отказват от целта си да победят „IBM“ и следващият проект на Джобс се нарича „Макинтош“. А името "Макинтош" идва от любимия му сорт ябълки.
Джобс предприема радикална стратегия за презентирането на „Макинтош“. През 1984 г. машината е представена на публиката, а самото представление е доста внушително, като посланието на Джобс е ясно и категорично - това е революционен продукт. „Макинтош“ става хит на пазара. Според него, той се явява като най-голямото творение за информационните технологии и появата му трябва да се сравнява с тази на телефона по времето на телеграфа, т.е. за да се използва, не е нужно да се учат хиляди страници с морзовата азбука, а просто да се вдигне слушалката и разговорът да започне. Това била неговата асоциация с компютъра и леснотата на употребата му спрямо останалите компютри на пазара.
По това същото време Джон Скъли, който лично Джобс привлича в компанията си, заявява, че Джобс вреди на “Apple” и иска да го премахне от борда на директорите на компанията, която самият Стив Джобс създава и издига на върха.
Така на 12 септември 1985 г. Джобс окончателно напуска „Apple“, което води до западане на компанията.
След кратка почивка, през септември 1985 идва новото му вдъхновение. След разговори с Пол Бърг от Станфордския университет, носител на Нобелова награда по биохимия, се ражда следващата му идея — да снабди училищата с компютри,тъй като повечето университети не разполагат с необходимия софтуеър и хардуеър.
Така през 1989 г основава компания наречена „Next“. Целта е да направи компютри от следващо поколение, значително по-добри от тези на „Apple“, струващи 3000 долара, които да бъдат използвани от всички ученици по света, но това така и не се случва. Това, което се случва е, че натрупва разходи на стойност от 250 милиона долара. Джобс осъзнава, че не може да направи революция в хардуера и затова насочва всичките си усилия към софтуера и новите му проекти са свързани най-вече със софтуерната индустрия.Той казва: „Ако хардуерът е мозъкът… на нашите продукти, софтуерът е тяхната душа.”
Междувременно през 1986 г. Джобс заедно с Едуин Кетмул основават компанията „Pixar“, занимаваща се с компютърни анимации. Тя се ражда, когато Джобс откупува графично студио на Джордж Лукас за 10 млн. долара. През последните години „Pixar“ е доста известна благодарение на филмите си “Играта на играчки”, “Търсенето на Немо” , “Феноменалните” и др.
През 1994 г. на Джобс му хрумва гениална идея като разбира, че се дават много пари за направата на обектно-ориентирани продукти на софтуерния пазар. Той решава да направи своята операционна система „Next“ рай за обектно-ориентираното програмиране (ООП). Също така си поставя за цел да направи тази операционна система водеща през 90-те години и изцяло изградена на принципите на ООП.
„Next“ става една добра платформа за компании, разработващи софтуер чрез ООП. Също така Джобс се свързва с рейтингови компании, които да му помогнат за подобряване рейтинга на „Next“ и приложението и в компютърните фирми.Така „Next“ става популярна в програмистките среди като платформа за бърза и качествена работа.
Въпреки сравнително големите успехи на Джобс с „Next“, компанията не става един от големите играчи в компютърния бизнес. Но „Apple“си остава такъв играч и те купуват „Next“ през 1996 г. за сумата от 402 милиона долара, като по този начин връщат Джобс в компанията, която той сам основава.
За “Apple” отново започва възход, за да стане през 2011 г. (макар и за кратко) компанията с най-голяма оценка от пазарите в света и измести петролния гигант Exxon Mobil.
„Apple“ се възползват от платформата „Next“, като използват нейните силни черти и ги влагат в тяхната ОС, наречена „Mac OS X“. Освен това, благодарение на Джобс компанията увеличава продажбите си при представянето на новия си продукт „iMac“(1998г.).
Следва представянето през 2001 г. на продуктите „iPod“, портативен музикален плеър и „iTunes“, софтуер за цифрова музика, слагайки началото на края на компактдисковете.
2002г. излиза iMac - с напълно нов дизайн, а през 2005г. следват
Mac mini
и
iMac G5
През 2005г. също така Disney Company купува Pixar от Джобс, което моментално го прави най-големият акционер в Disney. През 2006г. излиза MacBook Pro
Следват: 2007г. - iPhone
2008г. - MacBook Air
и през 2010г. - iPad – като iPhone и iPad в момента са устройствата - лидери в света на смартфоните и таблетите.
Интересен факт е, че Джобс работи в „Apple“ няколко години на заплата от 1 долар на година, като това му носи прозвището на най-слабо платения президент на известна компания. След време всичко си идва на мястото и получава годишна заплата от 219 млн. долара.
Джобс се жени за Лоурийн Пауъл през 1991, двамата имат три деца. Той има и друго дете от предишна връзка — дъщеря Лиса.
Джобс и съпругата му
Световноизвестният новатор в информационните технологии е будист по убеждение. Той приема тази религия по време на посещение в Индия през 1973 г. Завръща се в САЩ с бръсната глава и в индийски дрехи и се отказва от учението в хуманитарния колеж. Дори според някои поетично настроени поддръжници на новите технологии, точно дзенбудистката философия на Джобс е формулирала дизайна на компютрите на Apple: изключителното съчетание на изящна външност и перфектна технологична хармония във вътрешността.
Факт е и че шефът на най-скъпата компания почти никога не изневерява на стила си още от 1998 г. - винаги се облича по един и същ начин - класически дънки Levi's, черни пуловери и маратонки New Balance. В много редки случаи Джобс облича костюм - най-често когато се налага да присъства на събитие, което не е организирано от него.
През 2004 година Джобс обяви публично, че страда от рак и на 31 юли същата година постъпва в болницата, за да му бъде премахнат тумор от панкреаса. През 2009 г. му е трансплантиран черен дроб. На 17 януари 2011 г. си взема почивка за неопределен период от време поради сериозния здравен проблем.
"Винаги съм казвал, че ако един ден не мога да изпълнявам моите задължения и да отговарям на очакванията като директор на „Apple", ще съм първият, който ще ви уведоми за това. За жалост, ето че този ден дойде", пише Стив Джобс и на 25 август 2011 г. подава оставка като генерален директор на „Apple" за втори път.
Стив Джобс умира на 5 октомври след усложнения, получени в резултат на болестта му.
В знак на почит към своя „баща” „Apple” пусна специална страница, в която се казва:
„Apple загуби човек, който виждаше в бъдещето и беше гениален в създаването на нови неща. Светът загуби едно изключително човешко същество. Тези от нас, които имаха привилегията да познават Стив и да работят с него загубиха добър приятел и вдъхновяващ наставник. Стив оставя след себе си компания, която никой друг освен него не би могъл да сътвори в такива мащаби. Неговият дух завинаги ще остане да крепи основите на Apple.”
А аз бих добавила – и не само „Apple” – неговият дух ще остане завинаги с поколенията, продължаващ да ги вдъхновява да воюват за правото си да вършат това, което обичат и да го правят по различен начин, като дават най-доброто от себе си.
Най-ценното от своите принципи, Стив Джобс ни оставя с една реч, от недалечната 2005-та година. Реч, която ще остане в душите и сърцата ни завинаги.
вторник, 27 септември 2011 г.
Ти си хармонията в живота ми.
Ти си туптящото сърце в гърдите ми.
Ти си дъгата в очите ми.
Ти ме правиш красива в овехтелите и прашни дрипи на ежедневието.
Ти обладаваш всяко от сетивата ми
само с една мисъл.
Ти потъваш дълбоко в мен без да бързаш да си тръгваш.
Ти ме притежаваш.
Моят храм.
Моята религия.
Богът ми си ти.
Ти си моето достатъчно
в един недостатъчен свят!
четвъртък, 22 септември 2011 г.
Вечерта спуска своя тъмен плащ.
И всичко притихва.
Само песента на щурците оглася нощната тишина.
Залезът отдавна е скрил своите алени багри в очите ми.
И като тлееща жарава чака съчките, за да разгори огъня вътре в мен.
Из "Монахът, който продаде своето ферари", Робин Шарма
...”Най -важното в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент...Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика...През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!.. Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща...По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота...
Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези, които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното...Няма абсолютни категории. Лицето на най-големия ти враг може да е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек възприема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота...Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна вместо наполовина празна...Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения...Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят....Например знаете ли, че китайският йероглиф, означаващ „криза”, се състои от от два знака: единият означава „опасност”, а другият – „възможност”.
Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна – ако имаш смелост да я потърсиш...В живота няма грешки, има само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина...Преди всичко трябва да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно, за да прогониш тревогата. Тогава ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще, ще започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си...
Нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността... Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си. Великият индийски философ Патанджали казва: „Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един нов прекрасен свят. Спящите в теб сили, способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек, отколкото някога си сънувал.”
Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили своето призвание и после са му посветили цялото си време и енергия. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите....
Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са се затворили в зоната на собственото си удобство. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е редовно да излизаш отвъд тези граници.
Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности...Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш неща, които винаги си искал. Поемането на пресметнат риск ще ти донесе огромни дивиденти. Открий каква е мисията ти на тази земя...Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо – и тайнство!”
Качеството на мислите ни определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш...Ако искаш да живееш живота си пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща...Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш. Мислите са неща, материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят.
В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз!...Ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. „Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти!”
...Живеем в много объркан свят. В него преоблазава негативността и мнозина в нашето общество плават като кораби без кормило, а изморените им души търсят фар, за да не се разбият в скалистия бряг...Хората, които изучават другите, са мъдри, но онези, които изучават себе си, са просветлени....Като се стремиш да подобриш живота на другите, твоят собствен живот ще се издигне до най-високото си измерение...Древен принцип за просветлен живот: целта на живота е живот с цел.
Трябва да осъзнаеш, че най-благородното нещо, което можеш да направиш, е да даваш на другите. Мъдреците от Изтока наричат този процес „разчупване на оковите на аза”. Смисълът е да се отърсиш от съзнанието, че твоята личност е най-важна от всичко и да се насочиш към по-висока цел. Животът ти преминава в по-магическо измерение, когато започнеш да се стремиш да направиш света по-добър... Започни да живееш всеки ден така, сякаш е последен! Не се отричай от съдбата си! Защото онова, което е зад теб и онова, което е пред теб, не означава нищо в сравнение с онова, което е в теб!...Най-важното е да помниш, че щастието е пътуване, а не дестинация. Живей за днешния ден – никога няма да има друг такъв...Никога не отлагай живота!...”
