Вечерта спуска своя тъмен плащ.

И всичко притихва.

Само песента на щурците оглася нощната тишина.

Залезът отдавна е скрил своите алени багри в очите ми.

И като тлееща жарава чака съчките, за да разгори огъня вътре в мен.

Това е времето, в което Душата ми се събужда, 

жадна да отпие от спокойствието на ноща.

Събужда се от рутината на забързаното ежедневие 

и напълно се отдава на своите мигове вдъхновение.

И като прероден феникс 

започва да твори своите вълшебства.