вторник, 27 септември 2011 г.


Ти си хармонията в живота ми.
Ти си туптящото сърце в гърдите ми.
Ти си дъгата в очите ми.
Ти ме правиш красива в овехтелите и прашни дрипи на ежедневието.
Ти обладаваш всяко от сетивата ми 
само с една мисъл.
Ти потъваш дълбоко в мен без да бързаш да си тръгваш.
Ти ме притежаваш.
Моят храм.
Моята религия.
Богът ми си ти.

Ти си моето достатъчно
в един недостатъчен свят!  

Няма коментари:

Публикуване на коментар