Пращай ми любов, Любов!

Когато в най-тъмните ми нощи съм повехнала.

Когато търся пътя ми изгубен в нищото.

Когато в(ъв) душата ми се вихрят урагани,

помитащи до дъно същността ми.

Тогава твоята любов, Любов,

ми връща светлината озаряваща.

Тогава пътя си намирам неусетно.

Тогава и душата ми с лечебен цвят е украсена.

Пращай ми любов, Любов!

Прераждай ме от пепелта като онази птица,

която е с крила по-силни и готова пак за полет

в безоблачното тюркоазено небе.

Обичам твоята любов, Любов!